Psytopia
Закъснявайки с 40 минути, най-накрая опитите ми да хвана едно от онея страшни превозни средства, в което влизаш с смътни надежди за бъдещето си, биваш заливан от най-новите творения на поп-фолк бранша у нас, а ако днес имаш особен късмет, може да чуеш най-новите псувни, родени кой знае от чий ум ха шофьор на маршрутка… Всъщност, т’ва е един от онези робуващи образи на нашата действителност, наложен дали от медиите, дали има известна доза истина в него, но аз се водя само и изключително от личните ми впечатления за нещата, та затова и не съм подвластен на тези предразсъдъци и си ползвам маршрутките когато мога ;)
Когато се видях с старите приятели, веднага заваля пороя от онези странно защо, неразбираеми за повечето хора шеги, може би защото ги използваме в много тесен кръг, може би зашото всъщност въобще не са смешни. Всъщност, те ги разбират, аз ги разбирам, всички се смеем до припадък, това е което е от значение. Преди това, бях правил шеговито-сериозно намеци към сестрата на един от приятелите ми, никога не я бях виждал преди това, но fun да става, както се казва. Въпросната девойка, с прекрасното име Йоана, което на първо чуване звучи някак си приказно, възвишено, а мнението ми за това име се повиши още повече, след като с девойката позаговорихме.
На пръв поглед е сладка, красива в лицето, с приятен глас, абе момиче картинка. Явно брат и беше приказвал някакви неща за мен, та ме прие доста насмешливо в началото, поне на мен така ми се стори, но с известен неприкрит интерес (а най-вероятно се самозалъгвам сериозно :)). Отидохме в някакво KFC, естествено умряхме от смях, пих някакво ужасно горчиво шварц кафе или някаква подобна помия, мисля, че онази вечер разбрах какъв вкус има злото :>. Излизайки от заведението, врата към най-краткия път за затлъстяване, останахме да чакаме още едно момче, което трябваше да дойде с нас, продължих с разговорите с Йоанка (някакви идеи как може да и викам накратко? Йо? Йоанче? хмхм), научих малко background информация, по едно време дойде Наката (така му викат на момчето), който особенно ме зарадва с едно патронче водка и кутия натурален сок, сместа се получи перфектна и даде начален тласък на забавлението.
Влязохме в клуб Pulse, който ме удиви с доста комфортната си обстановка, приличен брой сепаренца с наистина меки мебели, голям дансинг, позволяващ на поне 30-40 човека да се развихрят, както им душа пожелае. Мястото за DJ, както и видеостената бяха доста добре позиционирани, а озвучението беше точно по вкуса ми - нито прекалено слабо, че да се чудиш в дискотека ли си, или на село и дядо сглобява Респромките от неговата младост с поялник “Победа”, или в истински клуб, бас касите бяха на ниво, макар че в края вече се усещаше малко досадното бръмчене, но екстазът от звука беше достатъчен, за да пренебрегна това.
Мамка му, явно съм твърде сакат за да работя с компютър, написаното беше изтрито :( Е, партито беше добро, може би някой ден (а най-вероятно след друго парти) ще допиша :)
Засега линковете, към най-важното:
Музика!
Снимки!
[...] Много се радвам, че отидох, въпреки колебанията до последния момент… Всичко, което се случи мога да определя като една прекрасно прекарана нощ, не знам просто какво би могъл да желае друго един човек, уморен от сивотата на деня си, от безмислените все повтарящи се събития в живота му… Денят прекарах обичайно, сравнително интересен урок по история, неудобен разговор с Надя, покрит от престорената ми ирония за всичко, което си струва и което не. След това, посетих старите ми приятели, за сега в кратце ще ги наричам DTA, както и се запознах с тях, а някой ден, зависи от полъсите на настроението ми, може и да ги опиша. Отивайки в техния апартамент ме обзема някакво странно спокойствие, оптимистичност и сладка носталгия към отминалите дни, те винаги са били там през отминалите 3 съзнателни години на живота ми, които ме и оформиха, такъв какъвто съм сега. Същата обстановка, същите хора, всякаш съм се върнал назад в времето. Както и да е, там ми харесва Запалих наргилето, а между другото там се оказа и Иван, един от приятелите ми, който е и съсобственик на наргиленцето, та си пуснахме някакви стари парченца от нашата “младост”, аз се излегнах на импровизирано легло направено от възглавници и се отнесох в миналото… Когато се прибрах, чуствах се малко замаян, може би от наргилето, може би от странния flashback, който не бях изпитвал от доста време, направих един късен обяд и седнах пред компютъра, да видя все пак, дали имам желанието да отида на това парти или не. Long story short, отидох и ето как протече всичко, или поне това което остави по ярък белег в съзнанието ми [...]