virgin radiooo

Две думички за арабията досега - върви добре :) Колегите са супер.
Освен това, почнах пак да слушам Virgin Radio. Някак си малко не ми стигат думите, да опиша колко много ми допада тази музика и най-вече вечерните програми - без досадните реклами през 2 песни. Прекрасния глас на някой от нощните водещи и точно музиката, която ми трябва за да ме отпусне след дъъългия ден (напоследък се усещам адски изморен). Да живее Brit Pop-а :)
Започнах и да се запознавам с разни колеги от други специалности. За тях обаче друг път.

Sooo it begins…

И никой не разбра… отива си лятото, идва есента…
Утре почвам да уча арабски език. Първи ден, първи курс, първа група (ъъ, предполагам). Все нови хора, нова сграда, нов път до там. Всичко ще се промени, май?

lack of will

Толкова много интересни неща ми се случват, толкова много нови хора срещнах, толкова работи видях за първи път… Би трябвало да съм напълно доволен, щастлив от всичко случващо се около мен, но не е така.
Изпитах пак онова чувство, когато срещнеш момиче за първи път, ще използвам едно смешничко определени, което четох днес - butterflies in your stomach. Ужасно чувство наистина, само като си помисля как могат да се развият нещата, как искам да бъдат, но веднага се сещам за реалността, а тя е, че аз все още съм си аз. А тя е всичко, което трудно мога да поискам да имам.
Добре, че беше Рила - магическата и природа ми помогна да не се гмурна в тоя океан от емоции, завършващ неизбежно с тъга, прерастваща постепенно в яд. Сега просто си седя, не мога да се зарадвам напълно на нищо, опитвам се да я забравя, да не правя отново _така_, както правих, когато се запознах с Василена. Макар че, нещата си приличат много в тоя случай, само дето май си няма близначка новата :D.
Пак започнах да бърникам някакви компютърни неща, бях забравил тръпката, да прекараш часове в четене на ръководства, безбройните провали, докато караш нещо да “тръгне” и най-накрая, след поредното натискане на F5 пред теб да изгрее желания резултат. Харесва ми, държи ме зает, не мисля за нея.
Остават 2 седмици и почвам лекции. Най-накрая.

el arab

Приет съм първо класиране, първо желание - арабистика. Доволен съм.
Белащицата отпада засега, но се очертава още по-размазващо събитие на 17, 18, 19 на Рила - Rila Open Air 3. След само 11 дни е :)

далече

Искам да избягам, някъде, колкото се може по-далече от София, от улиците, от 4те стени на апартамента…
Малко накратко за нещата дето не ми харесват в последно време - с Десислава вече изобщо не сме в някакви хубави отношения, явно съм прекрачил границата последния път. Иван не го приеха в УНСС, дано го вземат на 2ро класиране. Аз много кофти си изкарах изпитите и не знам дали ще съм студент тази година. Липсват ми Лили, Рана, Тони. Ники също прогоря с университетите.
На 10,11,12 се надявам искрено да отида на open-air-а в Белащица. На 22,23,24 (мисля че това бяха датите) пак има един оупън еър, с парапланери и други лудории. Искам да отида и на него. Ако мога времето между двата да го прекарам на морето - идеал Петров, както казва баща ми.
Pff.

air for life

Благодаря на Ники за тая музика. Давам ви нещо като ръчен radio edit, за да чуете есенцията на песента, original mix-a е нещо велико…
Не съм мисли, че пак може да ми е гадно за някой, освен за мене си, но ето - Ники има проблеми и всичко reflect-ва върху мен. Гадна работа.

true love

Бях последните два дни в два града, Пловдив и Велико Търново. За втория няма да говоря, поради липсата на впечатления, различни от кампуса на НВУ и някакво кафе в негова близост, просто в +44* нямах никакво желание да правя повече движения от отпиването на глътка след глътка студена бира/фрапе/сок.
В Пловдив обаче нещата бяха други. При пристигане, отидохме с Миньора до едно кафенце, видях Валя там. След това седнахме в Никола и оправихме за неопределено време една хубава бутилка Пирдопска отлежала. Минчо се разби доста жестоко, сутринта как е ходил на работа само той си знае. Аз отидох до Тони, оставих си там нещата, след това пообикалях града, да свърша задачите и към 1300 вече бях умрял от жега/умора/жажда и се пльоснах на канапето в хола му. Оказа се, че той е останал сам, двете луди девойки бяха излязли да пазарува в най-голямата жега, а майката беше в съседния апартамент.
Няма да се впускам в прекалени подробности, защото те са много лични, не за мен, а за тях, но се стигна до ситуация, в която Мариана ме нарече “член на семейството”. Това значи много за мен.
Вечерта бях с Минчо на бира/цаца, а по-късно се прибрах “за малко” в Тони да си взема нещата, обаче имайки предвид, че няма да ги видя 2 месеца, а Рана може би и никога, нямаше как да не се задържа. След като пресрочих всички възможни срокове, в които Десито евентуално можеше да ме чака някъде, в 0030 най-накрая се занесох в Стария град. По-късно се стигна до обикаляния из градския парк и посещението на едно “заведение” с интересния прякор “Найлона”, пред който кръчмата, в която ядем шкембе изглежда като 5 звезден лоби бар на хотел. Оставам въображението да работи.
След като изпратихме всички по местата им, останахме само аз и Десислава някъде си, около завода на Каменица тръгнахме да се прибираме. Тя беше подпийнала, аз весел, но не знам защо не можах да се справя да я задявам, къде мило, къде не чак толкова, за нея, за Благо, за всякакви неща. Мисля, че в един момент просто прекрачих границата и я обидих. Сега тя обаче има други, доста по-важни неща на главата и няма да я тревожа и да опипвам почвата.
Та така. Липсват ми ливанците, Минчо е сигурен в София, Деска още не знам (майка му !#$@#%), в Пловдив ще съм в края на август. Утре заминавам за Cacao Beach, още малко money spending и надявам се добро прекарване на време с Ники.

depressado

Изпита по руски в СУ - далече от идеите ми за добре взет изпит. Имам 5.39 в УНСС, но какво значение има, като утре по история няма да изкарам. Видях се и с Валя, разбрах, че заминава за .de, задълго. Точно когато станахме по-близки от всякога, тя изчезва. Винаги така става, и с Юля, и с Ясен, и с Здравко…

i dont wanna stop

OzzY!
След концерта, който гледах по BTK съм пленен, за кой ли път отново. Само вижте текста на тая песен, отразява поведението ми на 100% през последните 2-3 дена. And guess what? I dont wanna stop!