Всичко е идеално - имам билетки за Металика, пълно 6 от сесията (сиреч стипендийка)…
Но има един милион души, които ми лазят адски много по нервите. Предполагам е някакво скрито напрежение от цялата тая уж “тежка” сесия (по времето й изобщо нищо не усетих), но искам да се развикам, да ударя поне 5 тъпака и курви, дето си нямат всякаш друга работа, а искат да си напишат нещата точно на мен. Вижте си тъпия скайп, има хиляди други хора, с които си говорите от дъжд на вятър, защо точно аз?
Почва семестъра, тегавинката, поне няма да имам време да мисля за всякакви странични глупости, не засягащи университета…

[01:41:24] iCE dOGG каза: tova to4no s nargile v rukata, s macka na krakata, zaliazvashto slunce, sinio more…life :D

Човека си го каза… Бях в Пловдив, беше… ок.

5 months till summer.

اхехе

Обещах, че ще го направя, че ще пиша каква е била миналата (е почти минала) година за мен. Е, тъй като от нея остават някакви си 36 минути, няма да го направя ;)
В момента съм си сам в нас с баба ми, пиеме си уиски и биричка, гледаме телевизийка и се радвам на живота. Нощта започва в 12:15, когато под дъжд от пиратки и други пиротехники ще се промъквам като същ партизанин към Младост 2 - към моето всичко, а след това към Младост 4 - при моите приятели. Предстои дълга и много забавна нощ, която обещава много приятни емоции, вярвам :)
2007ма, въпреки всичко, беше една прекрасна година.

19, in love, unemployed

Здравей, блог! От доста време не сме се виждали. Едва ли ще се видим в скоро време, но понякога се сещам за теб, заради добрите стари времена. Доста работи се случиха и се случват с мен и затова нямам време за тебе, извинявай.
Вчера ме уволниха от работа. Беше абсолютно ново усещане и благодаря на провидението, че бях невероятно сънен когато ми се обадиха и не взех новината присърце, а просто му теглих една майна. Трябва ми почивка наистина, както в добрите стари дни.
Дойде ваканцията. От 2 и нещо месеца не е имало ден, в който да съм си стоял в нас, всеки ден, независимо от студове, снегове, мъгли и разни други бедствия е трябвало да отида някъде, да направя нещо. Но не и следващите няколко, ще седя тук, ще слушам музика, ще гледам филми, ще уча (най-вече) и разни такива полезни дейности. Днес прекарах прекрасно, до вечерта приятелката, която много обичам, беше вкъщи, а вечерта като в добрите стари времена гледах индустриално количество сериали, писах в един позабравен чат канал, форуми, хубав стар рок и никакви планове за утре. Освен четенето де.
За ученето в университета, мога да кажа, че все повече вървя към това, да бъда един от последните оцелели, поне от моята група. Бяхме 15, 12, 8, 6, 5, 4, вече 3… Не, не че ще стана от тези аутисти, но е наистина неприятна история, иска много себеотрицание, което аз нямам (поне засега), много време, много амбиция… Тук правя паралел към горния параграф, скъпо ми блогче, донякъде се радвам много, че няма да работя повече, _поне_ събота и неделя ще са ми единствените почивни дни. Още не мога да им се наситя :)
Имам си и приятелка. 3 месеца и 8 дена вече. Много я обичам. Блог, няма да ти пиша повече за нея. По-принцип те използвам като място където да се оплача от нещо, да изкажа недоволство или позиция, но нямам от какво. Всичко между нас е прекрасно, не се притеснявам за нищо, не си казвам “ох, тя какво ли си е помислила?!”, както съм правил с други преди, просто всичко е идеално, в премерени граници, с помощ от, я някое древно арабско божество, я някое провидение. Всеки нарича тая сила по някакъв си свой начин.
Лека полека се завърта кръгът наново, вижда и се края и на тази година. Мило блогче, ще прочета хубаво поста, който писах миналата година на 1ви януари и ще напиша тълкованията си на нещата, които ми се бяха случили в оная новогодишна вечер. А за идващата такава тази година, вече знам с кой, къде и кога ще прекарам. За да те успокоя, искам да ти кажа, че това са ми най-скъпите хора, с които мога да бъда в София, затова не мога да бъда по-щастлив.
Лека нощ, блог.

Не съм писал от ебаси цифрата време. Нямам време, а и се случват толкова неща, че едва ли бих могъл да наваксам. Може би Коледната ваканция… Ще видим :)

Гори наоколо, горим и ние… Днеска като ми разказа Маги какъв ден има, а и че това не е изключение, а по-скоро правило, направо ми се догади. Видях, че няма от какво да се оплаквам изобщо, сетих се и за други хора, с същите проблеми като моите, но много по-утежнени от обстоятелствата “чужд град”, “семейство” и т.н…Няма от какво да се оплаквам, няма…
Вечеряйки половин филия към 9, 9 и нещо, слушайки новините, стачките, пожарите, проблемите на границата с Ирак/Турция някак си… ми се стори, какво става, тия неща що не съм ги забелязал преди, аджебъ, много проблеми нещо, светът ли е полудял или просто сега го виждам изведнъж? Не, няма от какво да се оплаквам, наистина.

И ето, най-накрая един истински удар. Ужасен. Нещо, за което наистина мога да се почувствам зле, за което да плача, нещо което всички да разберат, защо съм такъв странен.

Дядо почина.

Нищо не ми се пише друго, но имах нужда да постна в тоя забравен (почти) вече блог.

Като се замисля, за миналата седмица, наистина не оценявам, колко прекрасна беше тя. Всъщност, това беше може би най-вероятно най-добрата седмица, от както си спомням.
В Понеделник бяхме на кафе с колегите, следобед ми се обадиха, че съм поканен на интервю за работа.
В Вторник, интервюто мина много добре, поканиха ме на второ. Радвах се заедно с Маги за взетите и изпити.
В Сряда Маги си взе и последния изпит. Пак бяхме заедно с Колегите. Второто интервю мина също добре, Sean Hashme (spelling?!) ми каза, че “we will call you back”.
В Четвъртък имах само 1 час в университета. Обадиха ми се от фирмата и казаха, че съм одобрен за работата и ме поканиха да подпиша договор.
В Петък видях Маги отново в ЦИЕК и се уговорих да си вземем билети за Пърпъл. Както и се държах малко неприятно с нея.
В Събота, бях на откриването на новата учебна година, в старото училище. Видях някои от старите даскали, някои от старите приятели. След това отидох до ЦИЕК, с един шоколад на прошката, за Маги. Запознах се и с нейната колега Деси, говорихме си разни работи докато Маги се появи от лекциите. След това отидохме с Маги за билети, пихме бира на пейка в парка и… станаха много прекрасни неща ;)
Днес, учих по арабски цяла сутрин, следобед се видях с един от най-добрите ми приятели, семейна вечеря с наще, а сега си говоря с най-прекрасното същество, което познавам.
Прекрасна седмица, наистина.

Преди няколко месеца бях само ученик, завършващ средно образование в едно от десетките знайни и незнайни училища в София, с десетки часове свободно време, чудещ се с какво да се заеме и как да му мине деня.
Сега съм студент първи курс в Университета, ще работя в голяма международна компания и нямам капка свободно време, за нищо друго освен учене. Миризмата на сутрешно кафе, на гуми в сутрешното задръстване, монотонния шум на тролея всеки ден.
Това май е вкусът, мирисът, усещането на всичко, което ме очаква от тук нататък… Не се оплаквам, изобщо даже, всеки е длъжен да поеме по свой собствен път някога и някъде, колкото и да е неподготвен за това. Харесва ми.