Long time no see

19, in love, unemployed

Здравей, блог! От доста време не сме се виждали. Едва ли ще се видим в скоро време, но понякога се сещам за теб, заради добрите стари времена. Доста работи се случиха и се случват с мен и затова нямам време за тебе, извинявай.
Вчера ме уволниха от работа. Беше абсолютно ново усещане и благодаря на провидението, че бях невероятно сънен когато ми се обадиха и не взех новината присърце, а просто му теглих една майна. Трябва ми почивка наистина, както в добрите стари дни.
Дойде ваканцията. От 2 и нещо месеца не е имало ден, в който да съм си стоял в нас, всеки ден, независимо от студове, снегове, мъгли и разни други бедствия е трябвало да отида някъде, да направя нещо. Но не и следващите няколко, ще седя тук, ще слушам музика, ще гледам филми, ще уча (най-вече) и разни такива полезни дейности. Днес прекарах прекрасно, до вечерта приятелката, която много обичам, беше вкъщи, а вечерта като в добрите стари времена гледах индустриално количество сериали, писах в един позабравен чат канал, форуми, хубав стар рок и никакви планове за утре. Освен четенето де.
За ученето в университета, мога да кажа, че все повече вървя към това, да бъда един от последните оцелели, поне от моята група. Бяхме 15, 12, 8, 6, 5, 4, вече 3… Не, не че ще стана от тези аутисти, но е наистина неприятна история, иска много себеотрицание, което аз нямам (поне засега), много време, много амбиция… Тук правя паралел към горния параграф, скъпо ми блогче, донякъде се радвам много, че няма да работя повече, _поне_ събота и неделя ще са ми единствените почивни дни. Още не мога да им се наситя :)
Имам си и приятелка. 3 месеца и 8 дена вече. Много я обичам. Блог, няма да ти пиша повече за нея. По-принцип те използвам като място където да се оплача от нещо, да изкажа недоволство или позиция, но нямам от какво. Всичко между нас е прекрасно, не се притеснявам за нищо, не си казвам “ох, тя какво ли си е помислила?!”, както съм правил с други преди, просто всичко е идеално, в премерени граници, с помощ от, я някое древно арабско божество, я някое провидение. Всеки нарича тая сила по някакъв си свой начин.
Лека полека се завърта кръгът наново, вижда и се края и на тази година. Мило блогче, ще прочета хубаво поста, който писах миналата година на 1ви януари и ще напиша тълкованията си на нещата, които ми се бяха случили в оная новогодишна вечер. А за идващата такава тази година, вече знам с кой, къде и кога ще прекарам. За да те успокоя, искам да ти кажа, че това са ми най-скъпите хора, с които мога да бъда в София, затова не мога да бъда по-щастлив.
Лека нощ, блог.

this song fucking rocks.

Не съм писал от ебаси цифрата време. Нямам време, а и се случват толкова неща, че едва ли бих могъл да наваксам. Може би Коледната ваканция… Ще видим :)