After the good comes the bad…

И ето, най-накрая един истински удар. Ужасен. Нещо, за което наистина мога да се почувствам зле, за което да плача, нещо което всички да разберат, защо съм такъв странен.

Дядо почина.

Нищо не ми се пише друго, но имах нужда да постна в тоя забравен (почти) вече блог.