World’s burning, so are we…

Гори наоколо, горим и ние… Днеска като ми разказа Маги какъв ден има, а и че това не е изключение, а по-скоро правило, направо ми се догади. Видях, че няма от какво да се оплаквам изобщо, сетих се и за други хора, с същите проблеми като моите, но много по-утежнени от обстоятелствата “чужд град”, “семейство” и т.н…Няма от какво да се оплаквам, няма…
Вечеряйки половин филия към 9, 9 и нещо, слушайки новините, стачките, пожарите, проблемите на границата с Ирак/Турция някак си… ми се стори, какво става, тия неща що не съм ги забелязал преди, аджебъ, много проблеми нещо, светът ли е полудял или просто сега го виждам изведнъж? Не, няма от какво да се оплаквам, наистина.

After the good comes the bad…

И ето, най-накрая един истински удар. Ужасен. Нещо, за което наистина мога да се почувствам зле, за което да плача, нещо което всички да разберат, защо съм такъв странен.

Дядо почина.

Нищо не ми се пише друго, но имах нужда да постна в тоя забравен (почти) вече блог.