taste of real life

Преди няколко месеца бях само ученик, завършващ средно образование в едно от десетките знайни и незнайни училища в София, с десетки часове свободно време, чудещ се с какво да се заеме и как да му мине деня.
Сега съм студент първи курс в Университета, ще работя в голяма международна компания и нямам капка свободно време, за нищо друго освен учене. Миризмата на сутрешно кафе, на гуми в сутрешното задръстване, монотонния шум на тролея всеки ден.
Това май е вкусът, мирисът, усещането на всичко, което ме очаква от тук нататък… Не се оплаквам, изобщо даже, всеки е длъжен да поеме по свой собствен път някога и някъде, колкото и да е неподготвен за това. Харесва ми.