Благодаря на Ники за тая музика. Давам ви нещо като ръчен radio edit, за да чуете есенцията на песента, original mix-a е нещо велико…
Не съм мисли, че пак може да ми е гадно за някой, освен за мене си, но ето - Ники има проблеми и всичко reflect-ва върху мен. Гадна работа.
Бях последните два дни в два града, Пловдив и Велико Търново. За втория няма да говоря, поради липсата на впечатления, различни от кампуса на НВУ и някакво кафе в негова близост, просто в +44* нямах никакво желание да правя повече движения от отпиването на глътка след глътка студена бира/фрапе/сок.
В Пловдив обаче нещата бяха други. При пристигане, отидохме с Миньора до едно кафенце, видях Валя там. След това седнахме в Никола и оправихме за неопределено време една хубава бутилка Пирдопска отлежала. Минчо се разби доста жестоко, сутринта как е ходил на работа само той си знае. Аз отидох до Тони, оставих си там нещата, след това пообикалях града, да свърша задачите и към 1300 вече бях умрял от жега/умора/жажда и се пльоснах на канапето в хола му. Оказа се, че той е останал сам, двете луди девойки бяха излязли да пазарува в най-голямата жега, а майката беше в съседния апартамент.
Няма да се впускам в прекалени подробности, защото те са много лични, не за мен, а за тях, но се стигна до ситуация, в която Мариана ме нарече “член на семейството”. Това значи много за мен.
Вечерта бях с Минчо на бира/цаца, а по-късно се прибрах “за малко” в Тони да си взема нещата, обаче имайки предвид, че няма да ги видя 2 месеца, а Рана може би и никога, нямаше как да не се задържа. След като пресрочих всички възможни срокове, в които Десито евентуално можеше да ме чака някъде, в 0030 най-накрая се занесох в Стария град. По-късно се стигна до обикаляния из градския парк и посещението на едно “заведение” с интересния прякор “Найлона”, пред който кръчмата, в която ядем шкембе изглежда като 5 звезден лоби бар на хотел. Оставам въображението да работи.
След като изпратихме всички по местата им, останахме само аз и Десислава някъде си, около завода на Каменица тръгнахме да се прибираме. Тя беше подпийнала, аз весел, но не знам защо не можах да се справя да я задявам, къде мило, къде не чак толкова, за нея, за Благо, за всякакви неща. Мисля, че в един момент просто прекрачих границата и я обидих. Сега тя обаче има други, доста по-важни неща на главата и няма да я тревожа и да опипвам почвата.
Та така. Липсват ми ливанците, Минчо е сигурен в София, Деска още не знам (майка му !#$@#%), в Пловдив ще съм в края на август. Утре заминавам за Cacao Beach, още малко money spending и надявам се добро прекарване на време с Ники.
Изпита по руски в СУ - далече от идеите ми за добре взет изпит. Имам 5.39 в УНСС, но какво значение има, като утре по история няма да изкарам. Видях се и с Валя, разбрах, че заминава за .de, задълго. Точно когато станахме по-близки от всякога, тя изчезва. Винаги така става, и с Юля, и с Ясен, и с Здравко…
OzzY!
След концерта, който гледах по BTK съм пленен, за кой ли път отново. Само вижте текста на тая песен, отразява поведението ми на 100% през последните 2-3 дена. And guess what? I dont wanna stop!
Учудвам се, как не съм поствал това видео досега. Освен готината анимацийка, текстът е също много добър. Познато ли ви е? Колко пъти съм си казвал, “от утре”, “от понеделник”, “след изпитите” ще се променя, ще стана по-мил/културен/хубав/интелигентен. Пак и пак си мисля някакви неща, пак и пак ще има много “след”. Едва ли има друг начин обаче.
Чудя се, да оставя ли още малко да се порадвам на уж добре миналия изпит вчера или да ме удари емоционалната вълна?
Не, още 3 дни само и след това мога да се разбивам емоционално и физически колкото искам. Сега - не.
Деска си замина. Фибито е 1 път, както каза тя. Поне сега може да се намирам с нея в непосредствена близост, без никакви други хм.. емоции.
Гледах сега малко Ozzy по тв-то, а плеъра ненадейно скочи на Bjork. Релаксация, пълна. Мисля си, ако някой ме попита в какво вярваш, какво ще му отговоря? В Ozzy Osbourne разбира се.
Учудващо е, как Bjork може да предизвиква толкова много емоции, с толкова прости думи.
Реших да си прочета целия блог до тук, само да мине изпита на 22ри. А тая песничка има много готин текст. Малко ми се въртят и едни думи на Деска, дето ми ги каза вчера, но ще оставя да ме тормозят след петъка…
From the road where the cars never stop going through the night
To real life where I can’t watch sunset
Още повече се докоснах до студентския живот днес. Много добре, седим абсолютно случайни хора в една стая 3х5 метра, пафкаме наргиле, въртиме белотец, цъкаме бири. Някви готини мадами лежат под теб, над теб, до теб, всякакви лафове се пускат, всички се смеят и им е готино. Запознах се с много нови и готини хора, всичко е… адски забавно.
Дано след 1 седмица мога да се похваля, че съм още една стъпка по-близо до тия неща, за 4 години напред.
