Перфектния бал

Балът мина и свърши. За мен той продължи доста над очакваното, ходих до Пловдив веднага на сутринта, прекарах си много повече от това което мислех, че ще стане. Видях се с Деси, Благо, Пунито, Тони, Минчо, очудващо, защото и те бяха още вчерашни след баловете си. Цялото преживяване заслужава отделен постинг, който се намира тук. Едно е сигурно - прекарах си незабравимо, с най-любимите ми хора от целия свят, на един от най-символичните дни в живота ми. Незабравимо, перфектно, прекрасно.

Кръгът е завършен

Всичко почна за мен в слънчев, един от последните топли дни на септември месец през далечната 1995 година. Единствените запазени спомени от тогава са едни черно-бели снимки и някаква моментна картина от пътя към вкъщи, беше топло, прибирах се пеша.
Днес е 22ри май, 2007ма. Всички спомени, които ще бъдат създадени днес ще бъдат цветни, ярки, човек казват никоган е забравя абитуриентския си бал. За сега слънце няма, духа вятър, а аз съм крайно нервен и раздразнен от всичко. Не ми се искаше този ден да идва, вече няма да има белот в час по география или асоциации в час по немски и мръснишки коментари към даскалите. Няма да има ходене до баничето и закъсняване 20 минути за следващия час, няма и да го има престорения страх към класната по математика.
Денят започва, но кръгът се завършва. 12 годинки, направили “нещо” от мен, което тепърва ще се доказва и утвърждава някъде, да се надяваме в Университета. Време е да се празнува, а не да се мисли за бъдещето, тук и сега. Ще видим кога и най-вече къде ще завърши този ден, пък ако имам време ще пиша. Още малко и край. Училището остава в миналото.

tickety-tack

Минчооооо!
Хубав ден беше, независимо от ту спиращия, ту почващия ръмеж. Хванах Минчака, пообикаляхме малко, говорихме си глупости, след тва с Накса отидохме в Мастикарника, там шкембета, бирички туй онуй, за завършек наргиле при DTA и някакъв мн приятен микс на Pete Tong. Как ми мина набързо малко лошото настроение от вчера, не е истина. Иде бал, пиячка, всичко точно, на 24ти пък още “топъл” се изнасям. А как ще се развият нещата там, никой не може да предположи. Така е най-добре, малко да видя разликата, да се “отърва” от всичко тук и да го заобичам още повече, когато се върна. Ако се върна.
Утре - масалка, надявам се.

О, о, о

Карамееел. Едва ли някога ще стъпя в тази “дискотека” отново, не стига че не оправдават смешно високите цени с жалката обстановка, да не говорим за нахалния DJ и откровенно лошия, дори за умерен чалга фен като мен, музикален подбор.
Днес се изпратихме. Държах реч, ходихме с класа да пийнем по 1, учудващо се събрахме всички! След това се разбрахме да се видим вечерта и отново да продължим с пиене и дискотека. От идейните 11-12 се събрахме към 9 души +2ма извън класа, но беше добре. Докато обикаляхме да търсим кръчма, компанията леко се разкъса и в краен случай се озовахме 5 души (бих казал тези, на които бих дал табелката ‘стабилни’) в Виктория, а другите в Дон Домат, в който преди това проверихме, че няма места, но те някак си са се набутали и отказаха да се присъединят към нас. Няма проблеми де, всичко беше удавено в известно количество бира и шкембе (шкембенцето само от моя страна). Седяхме там до някакъв час, след това реших да викна малко мои познати, които за съжаление предполагам не допаднаха на другите и те скоропостижно се изнесоха. Жалко, ходеше ми се с Надя на дискотека, но уви, явно няма да стане ;) В края на краищата си останахме най-здравите, сиреч аз и Ванката + двама от моите френдове, с които отидохме до Карамел, поседяхме около час там или по-скоро изтърпяхме и се прибирам преди малко.
Добре е. Класа не ми липсва толкова, колкото си мислех. Най-доброто предстои.

На косъм

Днеска ми се размина срещата от най-най-близък и болезнен тип с автомобил. В първи случай вместо мен беше ударена друга кола, а в втория на мое място се оказа несполучлив велосипедист. Както и да е, надявам всички участници да са добре, а ето кое ми направи впечатление - не ми пукаше изобщо. Няма значение, че всичко стана на 50 сантиметра от мен, хвърлих само един пълен с отегчение поглед към мястото на инцидента и … това е. Какво ми има?
Освен това, трябва да споделя и разочарованието ми от класа. 21 души, така и никой не може да постигне общ консенсус, след абитуриентската вечер… това е, всеки отива в 3 различни (най-малкото) дискотеките, поради адски глупави причини. На мен ми пука, но какво от това, тъй или иначе не правя нищо по въпроса. А другото, което е лошо, продължава да ми пука за тях, за всичките, въпреки че те дори и не се сещат за мен. melodrama
Добре, че е спорта. И радио FM+.

epic

something very emotional

Мина се, свърши. Засега. Предстоят още два месеца. Два месеца, съдържащи две много големи раздяли, най-големите, които някога съм трябвало да преживея… Каквото не те убива, те прави по-силен, нали? Е, ще видим. А сега радио FM+ през нощта до края, след това ще видим къде ще му излезе края. Има един човек, с който искам да се видя и аз не знам защо, не знам какво търся в него, нито знам какво ще правим, но просто искам да се видим. Тя също, май.

Треска

Май ме удари най-накрая. Някъде към 5 и 10, 5 и 15 днеска. Разбрах що е то, предизпитната треска… Седиш, тресеш се, какви ли не мисли ти минават пред главата, сигурен си, че не си подготвен… С хубавото изключение, че аз наистина не съм. Защо ли - мога да намеря много извинения, но няма да го правя, просто ще си ударя главата в стената. Поне имам някви планове. Човекът с план, да, това съм аз. Е, в неделя ще ме удари още по-силно реалността, това, което не съм, това което искам да бъда… tick-tack

День Победы

Най-великият, най-големия празник. Предлагам на всеки, да прегледа www.pobediteli.ru, дори да не разбира руски, има и английска версия.


Благодаря.