Get out, get out of my life and let me sleep at night…. Бати яката песен, напоследък се разбивам. Яко учене, а то точно когато искаш се заемеш с нещо такова полезно се появяват приятели от провинцията, театри, пиенета и какво ли още не… Но ми харесва, keeps me busy :) А скоро идват такива работи, дет… мамицата си трака, ама трябва. Seems I’m not in Kansas anymore…
Тая песен май я бях слагал, но няма значение. Хубавите неща трябва да се повтарят. Пак да споделя задоволство, от нещо което май само аз ще си разбера отново. Много неща се случиха последните месеци около тая думичка Frozen. Първо беше вътрешното отношение, след това човека, сега отново е прекалено специално, за да бъде принижено до обяснение с прости думи. Въпреки всичко, не ми пречи сега да слушам тая песен без да се сещам за неприятните неща. Колко широко си отворих очите. Даже не мога да повярвам, че това съм го направил аз.
Миналата нощ бях при Здравко. Събрахме се с някакъв приятел на брат му, биричка, наргиленце, добра захранка на жените… както си му е реда, га мъже се събират. Бързам да пиша, преди да съм забравил изцяло. Сънувах един сън, който по принцип в момента е може би един от най-лошите ми кошмари. След като се събудих, все още не знаех дали сънувам или не, чувството беше супер реално, всеки момент очаквах да почне дискомфорта, раздразнението, паниката… Но това не стана. Ясно осъзнавах какво ми се беше случило в съня, а и наживо и нищо. Просто го приех, без емоция. Много съм доволен от себе си, определено :)
Освен това трябва спомена две-три думи за Здравко. Ще маркирам сега само нещата, пък по-късно може и да напиша нещо. Спи ми се ;)
За много хора по света, тази мелодия носи сладка носталгия по отминалите времена. Тъй като не съм живял тогава, а най-пресните ми спомени за нея са само от преди няколко години, а по точно от Vice City, няма да се разпростирам. Само ще цитирам някой от коментарите в tube-a:
Jesus, this song makes me ache for the past
Да, доста песни ме карат да тъгувам по миналото…
Пак не съм доволен. Свърши ми хубавото, сега падам в loosing streak. Не знам дали ви споделих, но ми предсказаха, че в събота ще ми е последния ден. Буквално. Ако някой има нещо да ми казва, да побърза, остават ми 3 дена, пък след т’ва ще пишем sms-и от отвъдното. Всъщност не знам да вярвам ли и аз на такива неща. Ама е интересно.
Защо съм недоволен?
1. От себе си, че 3 дена вече вместо да уча си пропилявам времето с пиене/друсане/спане/ядене/pc.
2. Не мога да пестя :/ Харча пари, които ми трябват и не са мои, за всякакви глупости.
3. Иска ми се повече си говоря с Десито майна, ама тя или е заета или пък когато дойде онлайн изведнъж… няма кво толкова да си кажем. Ма случва се.
4. Минчо майна. Не че съм недоволен от него, ама малко кофти става, ако гледам от точката, че отваря по някоя дума към мен, когато му трябвам за това или онова. Ама на него му е простено. Все пак е Минчака. Има и други неща, ма не са за пред никой.
5. Сега и PC-то се прецака. Дали има нещо такова като съдба? Мн съм зает да размишлявам над себе си, че да мисля и за това, но е добре, че се случва. Трябва го намалявам тоя компютър. Драстично.
Сега като ги написах така нещата, ми се струват някак си по-прости и по-лесно. Проблемите с Минчо и Деска са разбираеми, разстояние, други цели, събития, ала-бала. С мен проблемите - от мен си зависят да си ги реша. А компа - за по-добре е.
Абе някво… нито тежко, нито леко, нито замислено, нито свободно. Средничко.
Даже и не знам какво значи заглавието на тоя постинг, само знам, че тая песен 33. Justin Timberlake - What Goes Around Comes Around (HiAltitudes Point Remix) в момента е единствената дето ме кара да се чувствам добре.
Бях в Пловдив. Не знам дали защото сравнително рядко ми се случва или защото наистина беше така, считам нощта на 16/17 март за най-добрата. По-принцип. По-надолу има клипче, в което говоря непосредствено като се прибрах, пийнал, но се надявам, че ми се разбира.
Не бях виждал Десито от някъде… хм 4 месеца? Всъщност може би бяха и доста повече. Някак си я бях позабравил, пък и с други работи бях зает… Промених се коренно от както се запознах с нея, все на тоя хубав августовски ден 2005та, в който я видях и питах Перко “Абе, какво и има, що си няма приятел?”, отдавам толкова много значение. В началото си падах супер много по нея, то кой ли не всъщност, едва ли има момче, което не се е влюбило в нея, познавайки я за повече от 1 седмица или нещо такова. След това, когато се прибрахме по градовете си, нещата се развиха, редица обстоятелства ме накараха да смятам, че е по-добре да не и казвам как се чувствам (е, тя тъй или иначе разбра, но никога не сме говорили за това) и да си останем приятели. Та, квото и да казвам, няма да е достатъчно за нея. Разбира се, има си косурите, но дали факта, че не можем да общуваме толкова често наживо или това, че бях донякъде заслепен, никога не мога да се сетя за нещо, което да не ми харесва в нея. Long story short, видях се с нея и беше прекрасно наистина. От една страна, стоях лице в лице с нея и не изпитвах неловкото притеснение, от друга тя наистина ми се радваше, че съм дошъл, дадох и цветенца, прегърнахме се… Вечерта се разкършихме в някаква дискотека, все малки неща за нормалния тинейджър, но за мен значещи толкова много, дали затова, че бях с нея, дали затова, че гледах на нея чисто приятелски… Не знам, но беше страхотно.
Това беше така да се каже апогея на краткия ми престой там, сега ми е малко тъжничко, че свърши, но ще ми мине в най-скоро време. Пък и като се замисля само, само след 6 месеца Пешо, Деси, Минчо евентуално и какви ли не други прекрасни хора ще дойдат в София… миличко ми става :)
Ето го и малкия ми midnight semidrunk talk:
Страхотна нощ наистина. Първо се разпиляхме по пода от хилеж от Vegi Home, след това разходка по нощна София до Pulse… Там абсолютно размазващ 2 часов сет, нищо че стоях само толкова, но буквално се разглобих. Болят ме краката, гърба, врата, замалко да си изкълча глезена, но… си струваше. Легендарно наистина и с тия visuals, то не бяха гарвани, морска пяна, клоуни, пътувания… Да цитирам и другия ми приятел с който бях там, ето затова ходим на такива партита. Щото забравяме всичко, щото там се чувстваме у дома, щото всичко негативно изчезва, няма семейство, няма жени, няма “какво правя с живота си и що ми е толкова гадно?”. Има я музиката, има ги 50тина души, има ги и двамата богове на пулта, които те издигат, карат да се превъзмогваш, да танцуваш дивашки, да излиташ, да се отнасяш… Затова ходим на такива партита, определено. Другата прекрасна страна е, че няма някакви навлеци, които са дошли само и само да забият някоя девойка, всички са там само за pure music experience, няма неприятни моменти, само усмивки. Едва ли има и други събирания с такава концентрация на красиви момичета, всяка по себе си малко индивидуална, прекрасна, сладичка, направо феерична. Няма ги излишните килограми грим, клонираното облекло, високите ботушки (eew), ненужно изрусените коси. Направо си умирам от кеф да ги гледам, как си танцуват и летят.
След това, доста рано наистина, към 03 излязохме и тръгнахме да се разхождаме. Интересно беше, че по тоя късен час работеше ледената пързалка пред Народния Театър, че дори и можеше да се наброят 10 души, които се пързаляха, доколкото им позволяваше нивото на алкохол в кръвта :) Пътят беше достатъчно дълъг, че да решим, че сме гладни и отидохме в Дивака, където за пореден път ми направи впечатление прекрасното обслужване, пълнотата на заведението, както и вкусната храна в 04 сутринта. Докато пийвахме бирички слушахме много силна селекция от българска музика, Д2, БТР, Щурците, ФСБ, Хиподил, Нети и какво ли още не, само златни хитове, перфектно за завършек на вечерта.
Прибрах се толкова доволен, толкова open minded, толкова доволен от мисълта, за това което предстои (няма да споменавам излишно, че да не оручасам). А най-вече бях доволен от това, че всякаква мисъл за човек или нещо, което може да ме натъжи не се задържа за повече от 5 секунди в главата ми и всичко е в светло сини (примерно) цветенца и слънца :D
Получих и един хубав inspiration за една идея, която бих искал да претворя в малко разказче, та ще видим дали ще стане нещо тоя път.
Като цяло - добре е. Не очаквах, че могат да се случат толкова много неща за обикновенни 4 дни, запознах се с нови хора, ходих на нови местенца, взех билети за Мейдън, бих си рекорда по ранно напиване, Ванкстата си хвана приятелка, Бритни се опита да се самоубие?!
Днес е 8ми март. Улиците се запълниха с продавачи на зюмбюлчета и други разни малки цветенца, всички жени по улиците ходят с повече грим от обикновенното, разни влюбени глупаци се разнасят с цветя нагоре и надолу, как само не ме блъсна някой да изяде една псувня… Попаднах и на една интересна статия, чието мнение поддържам напълно. Не виждам смисъла от глупавата позьорщина и “уважение” на жените точно на тоя ден, сякаш тогава са по-малко кучки, по-малко лицемерни и знаят какво искат. Но все пак жените не трябва да бъдат разбирани, а обичани. Всеки ден.
Да сложа някоя друга дума и за приключението ми на билетния. Всичко беше прекрасно, забавно, като си помисля никога не бях се събирал с хора от “една кръв” с мойта така да се каже, прекарах перфектно. Наистина, не си спомням часовия отрязък от 9:30 до 12:30, когато направо ми е чудно как никой не ме преби/ограби, но пък за сметка на това то половината хора бяха тъй. Изключително положително впечатление ми направи самоорганизацията, която феновете си спретнаха, за да няма мизерии като бутане и блъскане, един драг и мил човечец беше организирал списък с желаещите да влязат, като никой не протестираше и всичко мина културно и учтиво. Влизайки в билетния, не успявайки да фокусирам прозорчето на продаващата леличка и усмивката до уши при въпроса и “Пил ли си?”, осъзнах че една мечта се сбъдна.
Достигнах и до други хубави изводи, които най-общо мога да събера в фразата, която ми каза преди около година, най-перфектното женско същество, което познавам. Перфектно може би затова, че знам толкова малко за нея.
Success is my only mothafuckin option, failure’s not
Има още много неща, които бих казал, но… не искам да се чета и да повтарям “ти си бил ебаси глупака” след време. А и вие също.
Не трябва да бъда оставян насаме със себе си прекалено дълго време. Всичко върви весело и забавно през седмицата, но само да дойде събота и неделя, когато си оставам с мен - и всичко се срива. Почват размишленията, нахлуват мислите, тъгата, отчаянието… Всичко което правя, няма смисъл, а това което не правя е важното. Виждайки, през какво минават други хора, какво постигат, какво губят, за какво плачат и за какво се радват, си мисля, колко незначителни, глупави и прости ще им се сторят моите проблеми.
Не мисля, че в момента съм в състояние да говоря с който и да е било за това което ми се случва, защото и аз не знам какво е то всъщност. Не мисля, че и трябва да седя на pc-то, за да не прихвана лош съвет от някой или да взема да си го изкарам на някой приятел, който няма никаква вина за нищо. Искам пак да стигна до извода, че мога да се оправя сам. Всичко зависи от мен - дали ще съм щастлив, дали ще съм тъжен, дали ще ми бие лудо сърцето, когато говоря с хубаво момиче или ще ми е тъжно, когато се разделям с някой, завинаги. Не искам да бъда толкова подвластен на другите, на тяхното настроение, на тяхното поведение, на това дали имат време за мен или не. Трябва да успея да бъда щастлив, когато съм сам, да говоря с всеки весело, без значение от чувствата ми към него/нея. Трябва да асимилирам, да приема фактът, че хората лъжат. Не просто да си кажа “да бе, така е”, а да го прегърна, да разбера с червата си, че _всеки_ лъже. Тея дни толкова неща разбрах, за толкова хора… Всичко е лъжи, техните отношения помежду им, техните отношения с мен. Лъгаха ме близки и далечни хора, лъгаха в очите и зад гърба ми… и все пак не мога да им тегля една майна, да ги “пусна по перваза”, да се конфронтирам с тях и да им кажа всичко. Но не мога и да преглътна, така че да съм напълно спокоен и трезвомислещ общувайки с тях. Живей с ума си, подтискай емоциите си.
Изключвам pc-то, за неопределено време, докато съм сигурен че мога да седна с усмивка и да се държа добре с всички, както те го заслужават наистина. Take care everyone.
