Днес се видях с Благо. Не съм говорил никога за него, но държа да отбележа. Спомнихме си старите времена, какви проблеми и щасливи моменти преживявахме тогава, но също отбелязах и колко сме се променили… Радвам се, че все още поддържаме добра връзка, макар и да не сме best friends, удивително е, как след толкова години, само по интернет познанство се виждаме когато аз съм в Пловдив, а той съответно тук.
Сънувах и много, много странен сън с Деси, Минчо, Янко и неговата приятелка. Не знам защо, в подсъзнанието ми явно се е запечатал този образ, от онова прекрасно лято 2005, когато Минчо ме запозна с тях. Няма да се впускам в подробности да разказвам всичко, тя Деса си го знае и ми стига :) Всъщност тия дни, много ми помогна тя, много мотивация ми дава, абе… Деска, колкото и да кажа, няма да е достатъчно. Прекрасен човек.
Днеска и Пунишера има рожден ден. Той също е задържал се познат от онази ET ера, която за мое щастие ми донесе толкова страхотни запознанства, прекрасни приятели и преживявания. Обадих му се да го поздравя, той ме покани да отида в Пловдив, а аз бях малко изненадан, като разбрах, че момчето с което навремето бяхме партийка ще ходи, но не си е направило труда да ми се обади и да ми каже. Е, какво да се прави, всеки с кошничката си. Жалко само дето не уважих Пунито.
Като музика, вече оставям малко на заден план “хейтърската” вълна, дето ме беше обзела. Някак си, не знам дали заради успокояващото въздействие на Деса или заради изключително приятната промяна в отношенито на Ники към мен (не че няма да се върне към “ur mom be tapak”, но знам че не го мисли наистина :)), съм в настроение да съм добър с всички. Доста carebear го давам, но някак си… приятно е ;) Та, слушам предимно някви house работи, миксове на Tiesto и т.н… Все пак, мислейки го, малко време ми остава с тези хора, дето за 5 години така и не успях да опозная, не мисля, че и съм оставил някаква следа в съзнанието на тях, освен разбира се мойта любима 4ка момчета (Яската, Миро, Ванката), но… тва като че ли е съдбата на класа ми. А, забравих и Надето, тя ще ме помни. Та, за тези мои хора, както и за другите, които въпреки всичко ще ми липсват, ще се опитам да се държа по-добре, да не ги обиждам, да не ги наранявам с думите си (което правя мн. често, за съжаление не винаги се усещам). Да оставя някакъв спомен.
Все по-често се навеждам на мисълта, колко харесвам нощта. Ставам сутрин към 06, понякога и не си лягам, само и само да мога да видя празния град, празните улици… Да цитирам една песничка, дето ми я даде Десито : ” The city feels clean this time of night and me who walking home, to clear my head… “. Не мога да се наситя на пустотата, на това спокойствие… Мисля си, да хвана ли да кажа на наще, че отивам примерно в Пловдив, за един уикенд, да си грабна раничката, книжката и mp3-то и да отида в някоя хижа, някъде на майната си, абсолютно сам, да стоя цяла нощ пред прозореца и да гледам таинствената планина, гората, небето, звездите… Само трябва да намеря подходящо място. Често гледам тези дни тая уебкамера вечерно време, когато само свети прозорчето на хижа Алеко и виждаш снега, елхичката… без хора.
Отръки ми идва писането сега, въобще нямах намерение да поствам нищо, ама някак си… споделя ми се, изразява ми се, ама пак не на някой, а тука в блогчето, на себе си. Не че съм загубил вярата си в хората, но за съжаление все още не съм намерил някой, на който да излея всичко така както го чувствам и той да ме разбере така, както аз искам. Сигурно такива хора няма, както всеки е уникален и емоциите му и чувствата му са най-добре разбрани за самия него.
Даже не знам как да опиша the state of mind в което съм… Но е хубаво, красиво, самотно и добро място.
