ГРРРРРРРРРРРР

Колко съм ядосан само. sick n tired of it all.

За зелените кутийки и пикселите

Какво е World of Warcraft? MMORPG?
Не! WoL! (Way of Living)

Това може би е най-простото обяснение, което може да се даде на тази игра. Отново е януари месец, отново седя в къщи, отново знам какво трябва да правя, но не го. Усещам как всичко се повтаря… Да се върнем малко назад - 7, 8, 9, 10, 11 клас, все по това време на годината ме налягаха някакви такива мисли всичко е едно и също. Говоря си с “приятелите” по разни програми за комуникация, слушам някаква музика, в общи линии каквато и преди… Погледнато от страни, нищо не се е променило, аз не съм се променил, но за съжаление, времената се променят, изискванията на другите към мен се повишават, а аз не искам да се променя нищо :( Хубаво беше, когато не изпитвах никакви чувства към момичетата, даже и не общувах с такива, бях си нисък и пълничък, разцъквах Enemy Territory и научавах толкова много нови нещица, без да се тревожа за бъдещето…
Зелените кутийки… Ей за това зло, за тоя наркотик става дума. От моя гледна точка, все едно не съм играл от… месеци, години, а всъщност… малко по-малко от 2 месеца, струващи ми се безкрайни. Не знам защо все повече и повече се замислям, струва ли си да се опитвам да променя нещо, колко по-лесно би било просто да вляза в играта, да прекарам 3-4-5-6 безмислени месеца, в свят в който няма значение, кой си, какъв си, откъде си, а единствено действията ти и постъпките значат нещо… Един измислен свят, свят на милионите виртуални пиксели, в който милиони хора по целия свят търсят забавление, малко почивка от сивотата на ежедневието и неговите проблеми. За съжаление, тези хора понякога губят нишката на истинския живот, границата между реалното и виртуалното се размива постепенно, докато в един момент се усещаш, че лягаш да спиш, когато играта ти го позволи, ставаш по нейно разписание, часовниците в дома ти пренастроени на вътрешно игровото време и изведнъж забелязваш, че не си излизал от вас от седмици… а и не те интересува. Вместо петък вечер да излезеш с приятели на по бира или да се разхождаш с приятелката през събота и неделя, ти седиш пред монитора с още 39 души от целия свят, които не познаваш и човек който ви нарежда какво да правите, за да можеш да увеличиш притежанията си, пикселите да станат по-цветни, по-големи, за да можеш да се перчиш пред други хора, с други пиксели…
Тъжна работа, едва ли някой ще ме разбере какво наистина имам да кажа, защото всичко е много специфично, а хората които знаят за какво става дума, имам предвид от тези, които може би ще прочетат това всъщност играят тази игра. От както миналия вторник през нощта излезе Expansion set-a, познавам хора, които до днес (събота) им се събират не повече от 10 часа сън, хора които си взеха отпуски от работа и бележки за училище, само и само да играят, да “печелят”, да бягат…
Тъжно наистина, аз бях един от тези хора… и ще бъда отново, някой ден… Все пак, както е казал Марк Твен:

Няма нищо по-лесно от това да спреш цигарите. Самият аз съм го правил хиляди пъти!

Много емоционални, много нещо

Ей тея рускини… Всяка вечер, започват някакви безмислени разговори, колко добре сме си прекарали лятото, колко много искат да се видим, колко си липсваме, как все още (come on, минаха 4 месеца) са влюбени в близнаците от охраната… И така всяка вечер, по няколко часа… Вече избягвам да влизам и в ICQ, само и само да не ги нахраня нещо, да им се скарам… Колкото и да са ми досадни вече, все пак е добре, че имам някакви приятели на 2500 км от мен, които се сещат често за мен, разпитвам как съм, споделят своите болки и проблеми… Егоистично от моя страна, наистина, но какво да се прави - човек съм.

Future breakfast

Днес се събудих, отново сънувах един изключително… хм интересен сън. “Закусвайки” се почувствах като човек от бъдещето, чаша сок и 3 хапчета. Сега допивам чая с мед и лимон и си мисля, дали наистина трябва да хапна нещо материално или мога да изкарам и без… Отговора ще знам след 30тина минути, когато или ще ме изнасят на носилка от нас или лакомо ще насочвам поредната вилица пиле с ориз към устата си.
Сега за съня - първо, спомням си как бях на 4ти километър, до бензиностанцията Opet (който е бил, знае че там няма никаква спирка), чакайки автобус 102. Минавах всякакви най-различни автобуси, жълти и оранжеви, но 102 така и не идваше… А отивах на море! Изведнъж, баба ми каза, че надолу към Червено Знаме спира 102ката, отидохме и там да чакаме… Чакам, чакам, минават всякакви автобуси от рода на 306, 2 и т.н., но не и 102. По едно време видях някаква позната съученичка от класа, която излизаше от някакъв търговски център или нещо подобно. В следващия момент, вече се озовах на скалистия надвесен над морето брях, към който бяха закотвени кораби, много кораби. Качих се на един от тях, а отнякъде изникнаха две познати момчета руснаци, както и една девойка и започнахме да говорим на руски. Изведнъж, едното момче реши да изведе кораба в открито море, отплувахме, а той го закотви по средата на нищото, виждаше се само огромна синя бурна шир, с плуващи китове, пръскащи вода наляво и надясно. Не знайно защо, момичето ме мразеше искрено, не спираше да ме обижда и да казва колко лошо съм се държал към нея, а по едно време стана въпрос, че сме родени на една и съща дата, в една и съща година. След това, исках да вляза да се изкъпя, но ме беше страх от китовете, които плуваха под кораба, да не ме изядат или нещо такова. Беше ме и страх да не скоча с панталоните направо, за да не си намокря телефона. След това, по някаква случайност, докато се преобличах, изпуснах въпросните панталони в водата, но все още ме беше страх да скоча да ги взема, метна се един от мойте приятели, но така и не успя да ги вземе.
Колко странни неща сънувам.. а?

Sick n tired

Мда, нещо… sick n tired съм, но този път в буквалния смисъл. Събудих се с много странно главоболие, след това вдигнах една приятна 40 градуса така температура, да ми се затопли малко мозъка, да мисля по-добре. Някак си стигнах до училище и се върнах, след това спах от 1630 до 21… И сега седя на компа, горе долу по-добре и се чудя какво да правя докато заспя.
През “болната” ми дрямка прекъсвана на всеки.. хм може би 40 минути от майката, която все ми носеше някви хапове, които даже не разбрах какви са в тъмното (колко обичам тъмнината!), сънувах нещо изключително странно. Все така се случва, когато съм малко настинал или с температура, сънувам от странни по-странни неща. Вече не мога да си спомня всичко което видях, но беше някаква много завъртяна история с пътуване във времето, шпионски истории, тъмна магия и какво ли още не… Май гледам много филми, а :)? Както и да е, беше прекрасно и интересно. Жалко, че не видях “края” на цялата работа, дали главния герой в съня ми, чичка на към 45-50 години, супер параноик, който подслушва полицейските радиостанции и е оборудвал дома си като крепост с 20тина видеокамери, успява да намери изчезналото момче тинейджър на 17-18 години, което някак си изпада от времето и го видях ту стар, ту млад… Абе от странна по-странна работа.
Откъм музика, напоследък забивам на Rammstein, In Flames и новото ми “откритие” - Soilwork. Четейки един от многобройните форуми, които следя, попаднах и на тази песен, която потребителя постнал я бе определил като за “всички влюбени”. Тъй като считам себе си за такъв, ви показвам и клипчето към нея:

Fuckin’ amazin’

Как може само една песен и мисълта за едно място да ме хвърли от състояние на отчаяние и отпуснатост в приповдигнатост и щастие… Е, и кофеина естествено има въздействие, но все пак.
Поговорих си с Лили, дали наистина ме разбира или просто е супер учтива не ме интересува, но разговора с нея ми донесе един такъв вътрешен мир, след това докато разглеждах Youtube, видях че някаква приятна кака ми е коментирала видеотата, от там почнах да разглеждам други наргиленца… Нямам търпение просто, да се протегна на диванчето в Пловдив, да захапя маркуча и да поема глътката благоуханен дим… Под звуците на нещо от тоя род:

Май съм прекалено много човек на настроенията, а :( Много лесно забравям реалността и се съсредоточавам върху нещо негативно, но в момента раздухвам кълбетата дим, които някой е завъртял около главата ми и излизам на светло. За да създавам димната завеса аз, а не някой или някоя, разбира се :)

Flashbacks

Пием аспиринче и кафенце…
Сънувах много странен сън, прибирах се от Пловдив, но вместо веднага да отида у нас, незнайно защо хванах 111 и отидох в Люлин, където слязох около метростанцията, повъртях се малко, а на връщане се качих пак в същия автобус с който бях дошъл, а шофьорът си клатеше главата под ритъма на някаква песен… Странна работа.

I feel so good, I feel so numb, yeah!

Днес бях за пръв път на фитнес от няколко месеца и в момента съм размазан. Буквално. Сплесках си ръката с някаква 25тица, добре че поне е лявата и мога да държа мишката ;)
Обожавам това чувство, когато свърша важните работи през деня, прибера се у нас, взема един горещ душ и блаженно се разлея по диванчето, чист и доволен. Топло ми е, даже горещо, но мисълта, че не трябва да правя нищо, не трябва да ходя при някой в следващите няколко часа е просто… блаженство.
Опъвам си краката сега пред компютъра, пийвам лежерно чайче и ям сладко от боровинки, слушайки си Dream Theater и Audioslave и не ми трябва нищо и никой. Вечерта се очертава приятна, имайки предвид че ще се слуша музика на живо и ще се лее бира.
Кеф. Нали? Да!

Малко креативност

Днес, получих нещо като прозрение и реших да напиша някакъв разказ, но този път добре редактиран и обмислен… В него ще се опитам да изложа някои от възгледите и идеите си, пък кой знае, може да намери и почитатели :) Освен това, ей сегинка ще напиша и някакво инфо за мен, да знаят хората от кой да се странят на улицата, ако ме видят. И за десерт, ето и снимчица на новото ми наргиле:

Sleepless nights

Странна работа, днес не можах да спя. Въобще. А още по-странно е, че нямам какво да кажа или пък да напиша. Желание имам голямо, но думи - не. Странно.