I’m free… Or at least I think I am.

Продадох играта! World of Warcraft де… или би трябвало да кажа по-точно продадох живота си? Не знам… За последните 3 ( ненавършени, но кой му пука, така звучи по-внушително, пък и си го чета само аз, така че ХА!) години, животът ми се е въртял пряко или коствено около тази игра, естествено съм правил опит за спиране, като всеки пристрастен… Без голям късмет, забележете иронията, но вече акаунта е някъде във Франция, някой друг приема милионите пиксели наркотик през монитора си ежедневно… А аз съм по-богат с няколко лева. Днес, вече 3-4 дни без WoW, се хванах сам да мисля странната мисъл… Да си взема нов акаунт, да го вдигна, да поиграя малко, да му взема предмети, и… предполагам сам се лъжа, че мога да се контролирам, да спра, когато искам, но вече е време да се науча от грешките си… май. Няма да играя. Засега.
Казах на Надя как се чуствам спрямо нея. Учудващо, беше безполезнено, нямаше викове “спретеее не мога, мамаааа”, всъщност разбирате какво искам да кажа, след тва не беше нито неприятно да я виждам, нито даже да си говоря с нея ( ОМГ! ), за няколко дена ми беше лекинко на душата, всичко тръгна да се нарежда… Да, ама не, все едно животът на един тинейджър ще си дойде на мястото, т’ва да не е промоцията на шоколад Милка в Алпите :/ (бахти и безполезните метафори измислям, честно). Дойде, или по-скоро зае онова място, в което е сладко, ако е с теб и горчиво, ако трябва да въздишаш по нея. E, всеки го разбира това вътре в себе си, умрЕ и оная ми заблуда, че съм нещо по-специално, по-различен.
Та тя е там, перфектна засега, заета, както и всички перфектни момичета, мила, както и всички други, с някаква скрита болка или недоволство, което бих искал да поправя, да й помогна по някакъв начин… Както и всяко друго перфектно момиче, което съм харесвал, нали :)
И пак ще продължа с лигавите песнички, в момента Iio - Is it love ми е на главата. enjoy.

Чуствам се като лигаво малко момиченце.

Блатото

Усещам плаващите пясъци, които се сгъстяват около мен, за момента още балансирам прескачайки от мъхче трева на мъхче трева, но докога ли… Не знам дали знаете, но съм един от онези 7.5млн души по света, плащайки за наркотиците,
наречени World of Warcraft. Играя доста, далеч съм естествено от онези hardcore players, чийто реален живот се е слил с този в играта,
както се слива добре направения Long Island. Но не може да се каже, че и играя малко, някъде достатъчно, че да забравя за това, което трябва да направя, а именно да уча, да тренирам, да се образовам (смятам се за изключителен дебил, правя го иронично, надявайки се, че лъжа себе си, но за съжаление в лъжите се ражда грубата истина…). Напоследък, всичко което правя е да седя пред компютъра, слушайки музика ( поне в това намирам някаква утеха ), казвам на всички, че се чуствам забележително добре, до някъде наистина е така, мисля, че намерих нещо специално, нещото вътре в мен, нещото което не мога да обясня, трябва да бъде разбрано. Но и аз самият не го разбирам прекрасно, какво е всъщност, как да боравя с него, за да се чуствам винаги добре.
Надявам се, че все още имам сили да продължа волните си подскоци по петънцата земя в това блато, в което се намирам в момента, и да не падна вътре… Защото, засмуче ли ме, не мисля, че ще мога да изляза навреме.

Москва слезам не верит

Днес гледах въпросния филм… Класическа история на 3 приятелки, животът им на младини и след това. Едната се жени щасливо, 3 деца, добър мъж, всичко наред. За другата животът е лотария, тя играе, дали печели или не не я вълнува, важното е да играе, ексцентрична, направо грубовата на моменти руска девойка. Третата, най-интересна и главната героиня на филма, простовато, честно момиче, което е подведено може би, и аз не знам или просто само попаднало в клопката на един мъж, има дете от него… А той се отвръща от нея, като разбира, че тя не е тази за която се представя ( дъщеря на професор, нещо доста реномирано по онова време в СССР), а проста работничка в цех. Разбира се, вината не е само негова, в отношенията между двата пола вината никога не е само на едната страна. Long story short, както казват на Острова, тя намира любовта си след години (съдейки по възрастта на детето и бих казал 16-17), като това съвсем не е някой рицар на бял кон, перфектния мъж, а един нормален човек, с доста патриархални възгледи към семейството, но тя е доволна, може би защото всичките тези години е била сама и просто и се иска да има семейство, независимо че тя няма да има почти никаква дума в него.
Та, на мен лично филма много ми хареса, нищо че и преди съм го гледал, но вече можех да го оценя по достойнствата му. Но това не мога да кажа за любимите ми съученици. Абсолютна равнодушност, апатия даже, какво става, защо го гледаме, какъв е смисълът да висим пред екрана
даже се чуваха разни възгласи “ебаси бозата братче 2 часа и половина”, “кога ще свърши бе деа”. Гадно е. Иска ми се да им пукаше, да разбират за какво става дума, да размишляват. От друга страна ми е драго, като ги видя какви са, че моя живот не е толкова жалък и безмислен, дава ми може би донякъде една оптимистична идея в душичката ми, от трета страна мога да съжалявам, че съм станал в някаква степен като тях, от съвсем четвърта мога да разсъждавам в посока, че хубавите неща които съществуват (банално, нали) за мен са следствие на това.

И едно видео, на песен която просто обожавам : Snow Patrol - Chasing Cars. Това не е реалното видео към песента, а fan video, с кадри от един от сериалите които следя от вече година и половина, а именно Grey’s Anathomy. Така че, насладете се:

Наградите на MTV

Разцъквайки каналите на телевизора, изведнъж гледам, че и след заветната цифричка 21 има и нови работи… Значи наистина сезона е завършил, таткото се прибира за постоянно и пак ще може да си губим времето въртейки 70+ канала. Радост!
Гледам си MTV, и някакъв страннен брояч в горния десен ъгъл, някви оставащи часове. Я бързо да се доближа до тв-то ( късоглед съм ), гледам тая вечер са European Music Awards ( EMA ). Страхотно, причина да гледам телевизия. Това при мен е нещо като традиция, вече от … много години, май повече от 5 гледам всяка ноемврийска вечер тея награди, ако не се лъжа те бяха и първото ми извинение да остана да гледам телевизия до късно :)
И така, сядам към 10:30 да гледам какво са сътворили тая година MTV, и о чудо, като водещ ме посреща Justin Timberlake. Веднага кръвта в главата ми почва да пулсира, ужасните спомени от Cry me a river и новия “хит” Sexy Back започват да плуват пред очите ми.
<ще се дописва>

Образ

Как да имаш стимул да се ограмотиш, като през деня можеш за 2-3 лв. да посетиш 5 кафенета да изпушиш 1 коз и надвечер да зациклиш в IRC до 12. Или вечер да се събереш с братчеда, да пуснеш NEO-то на veselinaTV, да жулите ракията, пък жената да стърже салата с ренде WS вьорнер от преди 5 години (запазено толкова време, щото се ползва само за пред гости). През тва време дъщерята с други връстнички на 15г. да смуче водка MeryJane с Cappy и да върти гюбеци по масата в кръчмата. А като се прибере да почне да вика на майка си, че иска да ходи на частни уроци по английски, за да кандидатства в чужбина или поне индустриален дизайн в СУ. Същевременно не знае колко е 6*7, пише слято “майка ти” и мисли, че Архимед е турски чалга певец. Да не говорим, че се е гримирала като Седящия бик, облякла е торбо-подобни дънки затъкнати в бели, кални ботуши тип “малкия Мук”,а краката й миришат.
<взето от http://forums.wsphere.com/>