Нощта

Излизайки от нас идея си нямах, че мога да хвана някаква маршрутка до Mall of Sofia, добре че срещнах Радо, един стар приятел, който отиваше да празнува с приятелката си и ми каза, че маршрутката която чака минава през Mall-a, така че пътувах с него. Носех разбира се наргилето, което дрънчеше с цялата стъклария и железария по него през целия път, след това слязох пред Mall-а, в който между другото никога преди не бях бил, влязох вътре да се поразтъпча, понеже бях подранил много, разгледах интересните елхички и надписи вътре. След това, след като се обадих поне 3 пъти на моя приятел, с който щяхме да тръгваме към купончето, той най-накрая пристигна и тръгнахме да търсим мистериозния блок 14 в непознатия ми квартал Зона Б-5, или както там се води. След малко разпитване и обикаляне, най-накрая намерихме блока, но бяхме принудени да се скрием в един от входовете, понеже, разбира се, никой не си и помисляше, че като хвърля пиратки от горните етажи може да нарани някой от долу, затова се обадихме на домакинката ни и тя ни опъти накъде точно трябва да отидем. Качихме се горе, видях малко познати лица, апартамента беше боксониера, префасонирана с една картонена стена в двустаен с малка кухничка, студентска квартирка, но чистичка и прилежна, обитавана от момиченца :) Хората, бяха доста интересни, две съученички, които бяха запазили приятелството си и след като бяха завършили, едно момиче което си падаше по тежката музика, както и приятеля й, който беше с най-дълга коса от всички :) Освен тях след това се появиха и още няколко души, една двойка, момичето беше доста тихичко и остана незабелязано, но пък приятеля и беше наистина забавен и интересен събеседник, жалко че толкова рано си тръгнаха. По някое време дойдоха и още две момчета, в едното от които разпознах един стар познат от старото ми училище, с който ми беше приятно да побеседвам за отминалите времена. Отидохме с Исак (човека с който бях дошъл) до магазина, взехме бира и някакъв алкохол, отидохме в апартамента отново, запалих наргиленцето и седнахме да си пийваме/пушиме.
Чудех се с такава различна компания каква музика може да слушаме, пробвах с всякакви комбинации, от рап до чалга, но най-накрая просто се отдадох на музиката която обичам и до 23:30 забивахме с In Flames, Arch Enemy, Static-X, Disturbed и все такива красоти и срещах разбиране сред другите, което беше приятно.
Решихме да отидем до площада, благо бяхме наблизо, хванахме шампанското и някакви чаши и бавно бавно се заклатихме към центъра. Успяхме да се набутаме най-много до жълтите павета между БНБ и бившия Партиен Дом, влязохме си с шампанското без проблеми, не успях да изстрелям тапата, но пък поне го отворих, пихме, прегръщахме се и се радвахме, някакво момиче, седнало на раменете на приятеля си ни поздрави, взе ми шампанското от ръцете, пийна си и тя. Самите илюминации бяха прекрасни, фойерверка беше най-хубавия който някога съм виждал на живо, а лазерното шоу беше прекрасно.
Някак си странно ми беше, или алкохолът ми беше в повече, но не видях това въодушевление в хората около мен, което аз изпитвах, не толкова за ЕС, а колкото че просто е нова година, едно ново начало един вид, повод за празник… Веднага се опитах да се обадя на момичето което харесвам, но уви без успех, както и да пратя няколко SMS-а, но за съжаление всичко беше ужасно претоварено и пратих едва 4 :(
Решихме да си тръгваме към 00:40 някъде и в този момент ми се обади тя… бяхме се разбрали същия следобед да се видим тази нощ, но тя се оказа, че е с “другия” и бяхме решили да я чуя и да видим какво ще правя по-нататък… Е тя ме намери, видяхме се зад църквата Света Неделя за не повече от 5 минути както ми се стори… Дали факта, че не я бях виждал от 3 месеца, дали факта че толкова много си падам по нея, дали просто бях прекалил с алкохола… или някаква странна смесица и от трите неща, но ми се стори една такава приказно красива, очарователна девойка… А до нея стоеше и я прегръщаше въпросния друг, Димитър се наричаше… За съжаление въобще не можах да преценя какъв човек е, дори и на пръв поглед, всъщност ми се иска да вярвам, че не се държи добре с нея, че не го харесва толкова много… Предубеден съм, да :( Та те заминаха на някакъв купон в Захарна Фабрика или нещо захарно беше, надявам се им е било сладко.
Тръгнах си естествено замислен, в апартамента ни очакваха другите, сравнително пияни, дойде и още една двойка, почнахме да пием и пушим и ние, а по едно време нещата се наредиха така, че в едната стая спяха 4ма, в другата се натискаше въпросната двойка и аз се оказах затворен в кухня 1х2метра, с едно пияно момиче и момче, което супер много я харесва, но в момента се занимавал с друга, и не искал да разваля отношенията им помежду си и какви ли още не глупости в тоя род. Та те заспаха на пода, аз си запалих наргилето и слушах mix-a на Kundalini, по простата причина, че не можех да изляза от кухнята и да стигна до компютъра. Всъщност, това не ми попречи да си прекарам добре с девойката, ако ме разбирате какво имам предвид хехе :) След това двойката от хола им отесня диванчето и решиха да си тръгнат, та аз се преместих там, занесох и наргилето разбира се, а двете гълъбчета също решиха, че кухнята им е прекалено тясна, та легнаха в хола, на някакви възглавници. Аз все още не заспивах, тъй като чаках адаша, който дойде и много приятно ме изненада с един друг добър приятел, а именно Косата от Велико Търново. Те донесоха пламъка на угасващото ми настроение, пуснаха златните хитове на Кондьо, както и ме запознаха с една песен, която просто всеки човек, който поне малко има интерес към музиката и не е тотално предубеден, ще каже че с този аранжимент и този текст песента най-спокойно може да стане световен хит, а именно Рени - Йерусалим. Горещо препоръчвам :) Освен това, тормозих Нея няколко пъти по телефона, в началото леко подпийнал към 05, след това вече стабилно опиянен към 6, поздравявах я с някакви песни там, абе като цяло простотия, точно в стил някой американски teen movie.
Та, те двамата след като наляха още пламък в огъня към 7 се изнесоха, аз се опитах да опъна на диванчето, но НЕ, двойката от пода реши, че трябва да легне върху мен, като за помощ извика още 1 момиче, та някак си се намествахме там, докато на мен ми писна и реших да си тръгна. За съжаление, докато опаковах наргилето, отчупих тръбата на основното тяло, така че в скоро време трябва да ходя за Каноколит да залепям… На връщане заспах в автобуса и се събудих точно на спирката преди нас, поседях малко на компютъра, пих 1 количка, поговорих с баба ми, легнах да си почета и заспах към 10:30 :)
Та така мина за мен посрещането на 2007ма година в кратце, ще видим дали това в което вярвам, ще се изпълни през предстоящата година.