Бал + нещо повече

Здравко и брат му закъсняха към 20тина минути. Заедно с тях в колата бяха и двама приятели на брат му, някакви homeboys, от някакъв graffiti squad или нещо такова. Бяха доста подпийнали всички, без шофьора разбира се и тръгнахме към Била Младост. Объркахме стабилно пътя, по който трябваше да излезем, скъсахме се от викане. На паркинга нямаше никой, а точно преди да излезем на Ал.Малинов ми се обади Адриана и каза, че са зад нас. Взехме ги и тръгнахме към Билата на бул. България. По пътя попаднахме 2-3 пъти в адските задръствания, а бирата на Vulgar-ци си казваше вече тежката дума и започна страшната храна към всеки около нас, шофьори, хората по спирките и т.н. Повечето ни се усмихваха и махаха, но имаше и няколко неразумни, предимно жени, които се опитваха да им отговорят, но какво може да кажеш на пиян човек, още повече рапър. На кръстовището на Графа и Ев.Георгиев имаше някаква патрулка с излязли полицаи, които видяхме в последния момент, когато средните пръсти още бяха извадени и полицаите получиха няколко доста сочни псувни. В този момент си мислех, че ако те се бяха обърнали и бяха вдигнали палките, балът ми приключваше до тук. Но всичко мина благополучно и мазно се преляхме в задръстванията след НДК. Там точно на кръстовището пред Била България имаше отново патрулка, която също отнесе добро количество хранилка. На самия паркинг отзад вече ни чакаха останалите от класа за класната. Докато успея да прегърна който видя, те тръгнаха и аз си викам сега отиваме при класната, но нещата не станаха съвсем така. Обръщайки се към колата, видях че аз и Здравко сме останали сами, а шофьорите са безследно изчезнали. Чудейки се какво да правим, идиотите ние взехме една от количките на Била и започнахме да се бутаме насам натам. По едно време другите се върнаха, изсмяха ни се подобаващо и тръгнахме да търсим мистичния блок 6. Една от жените в квартала ни спомена, че това е един от “експерименталните” блокове, което предизвика бурен смях. Друга млада девойка на 15-16 бе така неблагоразумна да ни нарече простаци (не че не беше права) и получи групови пожелания да и направим деца или поне братчета и сестричета. Тъй и не намерихме това място, затова отидохме още да простеем в паркинга на Билата, чиято охрана ни изгледа строго строго, защото естествено на излизане не мислехме, че ще се върнем и отправихме няколко псувни и към тях. Така, правейки нищо към 20тна минути, в края на краищата разбрахме, че другите са тръгнали към даскало, където срещата ни е в 1830, а ние тръгнахме в 1810. Минахме през адските задръствания и малки улички зад Семинарията. Запомних една руса млада шофьорка, на която бяха предложени деца много, ама наистина много пъти и на нея най-накрая и писна, свали прозореца си, което както разбирате отново беше голяма грешка.
На самата Семинария пък имаше някакъв очилат пичага, с костюмче, явно доста неопитен в шофирането, заради което изпуснахме 2 светофара някъде, както и цялата колона зад нас, защото той не бе преценил, че не трябва да излиза след някаква си там лента, доколкото разбрах. През това време, ганстерите от задната седалка решиха да се правят на регулировчици и показвайки се до половина от прозорците и използвайки изпомачканите шишета от Арианата, ни създаваха предимство пред всякакъв вид транспорт и пешеходци. Пристигайки в училище към 1910 видяхме, че единствените останали там са моите родители, с които направихме 2-3 снимки и потеглихме към Радисън. По път натам, естествено, се забихме в потока на Орлов мост, така че и там не мина без простотии и подсвирквания към хубавите жени в автобусите. Закъснявайки около 15 минути, се озовахме пред хотела.
Отвън стоеше Северина и чакаше да се появи Надя, съответно им казахме накъде се влиза и потеглихме нагоре. Залата беше достатъчно просторна, че да не се блъскаме, с приятен дансинг и сравнително прилично озвучение. Персоналът на хотела беше изключително учтив и услужлив, на една девойка и смениха салатата, доливаха винце където видеха празно и т.н., всичко беше супер. В началото си направихме общи снимки, малко поздравления към даскалите и т.н., след това се почна и самата музика, някаква мешаница от модерен хаус и дърта чалгия, но не обърнах особенно внимание. Раздаваха се наздравици наляво и надясно, танци-манци и т.н. Аз снимах много с фотоапарата и сега като гледам снимките съвсем не съжалявам, че не танцувах отначало. По едно време решихме с Миро, че е време да полудеем на малко рок, та изпросихме от DJ-а Rainbow и Bon Jovi, на които лично аз се размазах и бях страшно доволен. Ето малко от нещата, които си спомням, че видях и встрани от мен - Наско В. и Пешо пушеха някакви пури, Стефчо свиреше на пианото в лоби бара, а Добрева го гледаше и му се чудеше. Имаше и някакъв екип на bTV, който ни засне. Даскалите бяха насядали около една маса и запиваха стабилно, радвам се, че хванах г-н Семерджиев с чашка в ръка, както всички очаквахме да го видим :D Около 23 народът започна да се изнася, а към 24 някъде и ние излязохме и поехме към Escape.
Пътят до там беше доста забавен, събудихме хората живеещи на Ив.Шишман и Графа с десетките отброявания до 10 и разни други викове от моя страна. Лили така се беше разтанцувала, че краката я боляха ужасно от токчетата й и Миро трябваше да я занесе до дискотеката (впечатляващо, имайки предвид, че разстоянието беше бая голямко). В Escape нямаше хора, като цяло бяхме само нашия клас + 2-3ма случайни души. Който си беше викнал допълнително народ в дискотеката се видя с тях там, момичетата си донесоха гаджетата и т.н. Пихме някакви алкохоли, а музиката беше изключително приятна и се разтанцувахме добре. Персоналът беше дружески настроен и си танцуваше с нас. Като цяло прекарването там беше много добро, с изключение на недоразумението с сметката, което се получи (както винаги всъщност :D), но си обещах, че няма да спестя нищо в разказа. Първи се изнесоха Лили и Северина, малко след това Надя, а ние останахме още известно време. Решихме да се придвижим към Най и около 0330-0400 тръгнахме.
На изхода видяхме колко души бяхме останали - Аз, Миро, Ясен, Накс, а другите решиха да се разпръснат на различни места (не ми се ходело на чалга, отивам на частно парти и т.н.). На изхода от Escape се запознахме с някакъв австриец, търсещ “bitches”, накратко му обяснихме, да дойде в Най и там ще намери “horny pussies”, та Николай от Виена се нави и дойде.
— и тук разказа ми свъшрва засега, ще довършвам след 1 месец, когато се прибера— дано помня всичко :) малко highlights:
танцуването на бара в най, сутринта в тичане след рейсовете в Ясен, “един неразделен клас” по уредбата в даскало, веселите дядковци и цигарения трафикант в влака за Пловдив, Минчо и детското парти, хубавите отношения между Тони/Благо, адски многото народ пред Ленинград, катастрофата на 1 метър от нас, Десиславка, escape bar, orient cafe, киното и наргилето в Ice след това. Към сегашния момент (17:54) съм на крак от 56 часа, а съм спал